Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците - на народа.

Можем да си представим как Господ разпределя хората да седнат на тревата; как взима петте хляба и двете риби; как благодари; разчупва хлябовете и ги дава на учениците да ги разделят между хората. За всички има в изобилие. Когато всички се насищат, учениците събират дванайсет коша от останалите къшеи. Количеството, което остава след чудото, е по-голямо от началното количество. Интересното е, че остава по един кош за всеки ученик, а е нахранено едно множество от около десет-петнадесет хиляди души (5000 мъже плюс жените и децата).

Това чудо е един голям духовен урок за учениците от всяко поколение. Във всяко поколение има гладни множества. Във всяко поколение има и малка група от ученици, които наглед притежават нищожно малки запаси. Във всяко поколение Го има и нашият милосърден Спасител. Винаги, когато учениците Му се съгласят да дадат своите нищожни запаси, Той ги умножава, за да нахрани с тях хиляди гладни хора. Единствената разлика е в това, че петте хиляди мъже, които са били нахранени при Галилейското езеро, са заситили глада си само за кратко време; докато тези, които се хранят днес от живия Христос, се засищат завинаги (вж. Йоан 6:35).