И когато изникна тревата и стори плод, тогаз се появиха и плевелите.

Втората притча - за тайно посетите плевели - също показва царството откъм тези два аспекта. Житото са истинските християни; плевелите са онези, които са такива само на думи. Исус сравнява царството с човек, който посява добро семе на нивата си, но докато хората спят, идва неговият неприятел и посява сред житото плевели. Мерил Ангър пише, че най-често срещаният плевел в нивите на Святата Земя е осилестата глушица, „отровно тревисто растение, което почти не може да се различи от пшеницата, преди и двете да са изкласили. Но след като се развият класовете, двете растения много лесно могат да се отделят“.