за Христос

Матей 13:1-23   

1 Притчи за Небесното царство
Притча за сеяча
(Марк 4:1-20; Лука 8:4-15)
В същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото.
2 И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една ладия, а целият народ стоеше на брега.
3 И им говореше много неща с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;
4 и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха.
8 А други паднаха на добрата земя и дадоха плод - кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9 Който има уши да слуша, нека слуша.
10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11 А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12 Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират.
14 Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи:
"С уши ще чувате, а никак няма да разберете;
и с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15 Защото сърцето на тези хора е закоравяло.
И с ушите си трудно чуват,
и очите си затвориха;
да не би да видят с очите си
и да чуят с ушите си,
и да разберат със сърцето си,
и да се обърнат,
и Аз да ги изцеля."
16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви - защото чуват.
17 Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18 А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча.
19 При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя.
20 А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема;
21 корен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада.
22 А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.
23 А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася - кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
Матей: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28