За някои други грехове и хули има прощение. Човек може да изрече думи против Човешкия Син и да бъде простен, но богохулството срещу Светия Дух е грях, за който няма прощение нито в този век, нито в бъдещото хилядолетие. Когато Исус говори за този век, Той има предвид времето на Своето обществено служение на земята. Разумно е да се предположи, че непростимият грях не може да бъде извършен днес, след като Исус не присъства телом на земята, извършвайки чудеса.
Отхвърлянето на евангелието не е едно и също като непростимия грях. Човек може да се откаже от Спасителя за много години, след това да се покае, да повярва и да бъде спасен. (Но ако той умре, без да е повярвал, остава неопростен.) Отстъпничеството също не е непростим грях. Един християнин може много да се отдалечи от Господа, но независимо от това пак да се върне към общение в Божието семейство.
Много хора се измъчват, смятайки, че са извършили непростимия грях. Дори и този грях да можеше да се извърши днес, фактът, че човек се тревожи, показва, че той не е виновен за такъв грях. Онези, които го извършиха, останаха твърди и непреклонни противници на Христос. Те нямаха никакви безпокойства, че оскърбяват Духа, и изобщо не се поколебаха да измислят план за смъртта на Божия Син. Те не изпитваха нито угризение, нито разкаяние.