Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.

„Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.“ И отново тук виждаме една голяма разлика между фарисеите и Христос. Исус казва за тях: „Защото свързват тежки и непоносими бремена и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат нито с пръста си да ги помръднат“ ( Матей 23:4). Хомотът на Исус е лек, той не жули. Някой беше казал, че ако Исус имаше табела на вратата на своя дърводелски магазин, на нея щеше да пише: „Правя хомоти, които пасват идеално.“ Неговото бреме е леко. Това не означава, че в християнския живот няма проблеми, изпитания, труд и душевни мъки. То означава, че ние не трябва да ги носим сами. Ние носим бремето си заедно с Него, а Той е достатъчно милостив към всяка наша нужда. Да му служим, не означава да се чувстваме обвързани, а да се чувстваме съвършено свободни. Дж. Джауит казва така:

„Вярващият може да направи съдбоносна грешка, ако реши салг да носи товара на своя живот. Бог никога не е искал човек да носи бремето си сам. В този смисъл може да се каже, че Христос се занимава само с хомоти. Хомотът е ярем за двама, който се поставя на вратовете им, и Бог иска да бъде единият от двамата. Той желае да раздели с теб всяка унизителна работа. Тайната на един спокоен и победоносен християнски живот се крие в отказа да влачиш сам хамута на собствено си „аз“ и да приемеш благия „ярем“ на Майстора.“