„...при Мене...“ Предметът на нашата вяра не е някоя черква, вероизповедание или свещеник, а живият Христос. Спасението е в една Личност. Онези, които имат Исус, са толкова спасени, колкото Исус може да ги направи такива.
„...всички, които се трудите и сте обременени...“ За да може наистина да отиде при Христос, човек трябва да признае, че е обременен от тежестта на греха. Само онези, които съзнават, че са загубени, могат да бъдат спасени. Повярването в Господ Исус Христос се предхожда от покаяние пред Бог.
„...и Аз ще ви успокоя.“ Забележете, че Господ ни дава успокоение даром; ние не си изработваме това успокоение, нито пък го заслужаваме. Това е спокойствието на спасението, което ние получаваме, след като разберем, че Исус извърши изкупителното дело на кръста на Голгота. Това е и спокойствието на съвестта, което следва осъзнаването на факта, че наказанието на нашите грехове вече е платено веднъж завинаги и че Бог няма да иска да Му се плаща втори път.