Всичкото ми е предадено от Отца моего; и никой не познава Сина, тъкмо Отец; нито Отца познава некой, тъкмо Синът, и комуто би изволил Синът да го открие.

Всичко е било предадено на Исус от Неговия Отец. От устата на всеки друг това изявление би прозвучало изключително нахално, но казано от Господ Исус, това е една проста истина. В този момент, когато съпротивата срещу Него се засилва, хората си мислят, че Той не е с ума Си, без да разбират, че Той говори истината. Събитията в Неговия живот се развиват неудържимо по посока на величествения победен завършек. „И освен Отца никой не познава Сина“. Има една тайна в личността на Христос, която ние не можем да разберем. Съчетанието на божественото и човешкото в един Човек поставя въпроси, които объркват човешкия ум. Проблемът със смъртта например. Бог не може да умре. А Исус е Бог, но Той умря. И въпреки това Неговата божествена и Неговата човешка природа са неразделими. Затова, макар че можем да Го познаваме, да Го обичаме и да уповаваме на Него, в Него има нещо, което само Отец може наистина да познава.

Но Високите тайни на Твоето име превъзхождат ума на създанието Ти.

Единствено Бащата може Сина Си Свой да разбере:

О, Агнец Божий, колко достоен си Ти Всяко коляно пред Теб да коленичи и да Ти се поклони!

Джосая Кондър

„Нито познава някой Отца освен Сина и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.“ Отецът също е неразгадаем. Само Бог е достатъчно Велик, за да разбере Бог. Човекът не може да Го познае със своите собствени сили или разум. Но Господ Исус може да Го познава и да Го открива на тези, които избира. Всеки, който познае Сина, познава също и Бащата ( Йоан 14:7).

Накрая трябва да признаем, че когато се опитваме да обясним 27 ст., ние се докосваме до прекалено високи за нас истини. Сега ние виждаме неясно като в огледало. Но дори и във вечността нашите ограничени мозъци няма да успеят напълно да оценят Божието величие, нито да разберат изцяло тайната на Превъплъщението. Когато четем, че Бащата се открива само на онези, които са избрани от Сина, ние се изкушаваме да мислим, че става въпрос за своеволно избиране на определен брой любимци. Следващият стих ни предпазва от такова тълкуване. Господ Исус отправя обща покана към всички, които са изморени и обременени да дойдат при Него, за да си починат. С други думи, хората, които Той избира, за да им открие Своя Отец, са онези, които Му се доверяват като на Господ и Спасител. Когато разглеждаме тази покана, изпълнена с безкрайна нежност, нека си спомним, че Той я отправя след безочливия отказ на предпочетените галилейски градове. Човешката омраза и инат не успяват да задушат Божията любов и милост.

Елва Маклейн казва следното:^

„Въпреки че Израелският народ върви упорито към наказанието на Божия съд, с последните Си думи Царят широко отваря вратата за лично спасение на всеки един човек. По този начин Той доказва, че дори и на прага на съда Той е Милостив Бог.“