Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро се бойте от онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.

На второ място учениците не трябва да се страхуват от убийствената ярост на хората. Най-лошото, което може да се случи, е смъртта на тялото. Но физическата смърт не е най-страшното нещо за християнина. Смъртта е отиване при Христос и затова е нещо много хубаво. Това е освобождение от греха, мъките, болестите, страданията и смъртта и преминаване във вечната слава. Така че най-лошото нещо, което могат да направят хората, е всъщност най-доброто, което може да се случи на едно Божие дете.

Учениците на Христос не трябва да се боят от хората, а трябва да изпитват благоговейно страхопочитание към „Оногова, Който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла“. Това е най-голямата загуба - да бъдеш навеки отделен от Бог, от Христос и от надеждата. Духовната смърт е загуба, която не може да бъде измерена, и съдба, която трябва да бъде избегната на всяка цена.

Думите на Исус от 28 ст. ни карат да си спомним за светията Джон Нокс, на гроба на който стои следната епитафия: „Тук лежи един, който толкова се боеше от Бог, че никога не се убоя от нито един човек.“