And ye shall be hated of all men for my name's sake: but he that endureth to the end shall be saved.

Учениците на Христос ще бъдат мразени от всички - не от всички без изключение, но от всички култури, националности, класи и т.н. „А който устои до края, той ще бъде спасен.“ Само по себе си това твърдение като че ли казва, че човек може да заработи спасението си, като устои докрай. Ние обаче знаем, че това не е така, защото навсякъде в Библията спасението е представено като дар на Божията благодат, който може да бъде получен чрез вяра ( Ефесяни 2:8,9). Тези думи не означават също така, че онези, които останат верни на Христос, ще бъдат спасени от физическа смърт (нали само в предишния стих се говореше за смъртта на някои верни ученици). Най-простото обяснение е, че устойчивостта е отличителен белег на действително спасените. Онези, които по време на гонения издържат докрай, ще покажат със своето постоянство, че са истински вярващи. Същото твърдение може да се прочете и в Матей 24:13, където то се отнася за онези верни евреи, които ще останат живи по време на Голямата скръб и няма да се съгласят да направят компромис със своята вярност на Исус Христос. Тяхната устойчивост ще покаже, че те са истински ученици.

В Библейските текстове, В които се говори за бъдещето, Божият Дух често се мести от близкото на далечното бъдеще. Едно предсказание може да се отнася go нещо частично и предстоящо, а може и да обхваща някой цялостен и по-далечен момент. Така например двете пришествия на Христос могат да бъдат слети в един-единствен текст без никакво обяснение ( Исая 52:14,15, Михей 5:2-4).

В 22 и 23 стих Господ Исус прави точно такова пренасяне на пророчеството. Той предупреждава учениците Си за страданията, които те ще преживеят в Негово име, след което изглежда ги вижда като прототипи на Своите предани еврейски последователи от времето на Голямата скръб. От изпитанията на първите християни Господ веднага премества вниманието Си върху изпитанията на вярващите преди Неговото Второ идване.

Първата част на 23 ст. би могла да се отнесе до дванадесетте апостоли: „А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия...“ Те не са длъжни да останат във властта на своите врагове, стига да имат достоен начин да избягат. „Не е грешно да се бяга от опасността, грешно е да се бяга от дълга.“ Втората част на 23 ст. се отнася до времето преди идването на Христос за установяване на царството Му: „Няма да изходите Израилевите градове, докле дойде Човешкият Син.“ Това не е възможно да се отнася до дванадесетте ученици, защото Човешкият Син вече е бил дошъл при тях. Някои изследователи на Библията считат, че тези думи се отнасят до разрушението на Ерусалим в 70 г. сл. Хр. Ние смятаме тази връзка за доста невероятна. По-вероятно е тук да става дума за Неговото Второ пришествие. По време на Голямата скръб верните на Христос от Израел ще тръгнат да проповядват благовестието на царството и ще бъдат преследвани и гонени. Преди обаче да могат да стигнат до всички израелски градове, Господ Исус ще се върне, за да съди Своите врагове и да установи царството Си.

На пръв поглед като че ли между 23 ст. и Матей 24:14 има противоречие. Тук се казва, че не всички израелски градове ще бъдат достигнати, преди да дойде Човешкият Син. Там се казва, че преди Второто идване на Христос благовестието на Божието царство ще се проповядва „по цялата вселена“. Но всъщност противоречие няма: евангелието наистина ще се проповядва на всички народи, но не непременно във всяко селище на Израел. То ще бъде посрещнато с грубо съпротивление, а вестителите му ще бъдат спъвани и жестоко преследвани в Израел. Затова не всички израелски градове ще бъдат изходени.