Защото всеки ще се осоли с огън.

Господ на няколко пъти говори за ада като за място, където „червеят им не умира и огънят ие угасва“. Това са едни изключително тежки думи. Ако ние наистина им вярвахме безрезервно, щяхме да престанем да живеем за вещите и щяхме да започнем да живеем за неумиращите души. „Дай ми страстно да обичам душите на хората, о, Господи!“

За щастие никога не се налага човек да си отреже ръката или крака или да си извади окото заради някое свое нравствено провинение. Исус не ни заповядва да вземаме такива крайни мерки. Това, което Той иска да ни каже, е, че за нас е по-добре да жертваме ползата от дейността на тези наши телесни части, отколкото да бъдем захвърлени в ада поради загубата, която те ни нанасят.