И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

От тук до края на главата се говори за значението на самодисциплината и себеотрицанието. Християните, които поемат пътя на истинското ученичество, непрекъснато трябва да се борят със своите естествени желания и влечения, задоволяването на които води към погибел, а владеенето им осигурява духовна победа. Исус дава пример с ръката, крака и окото, като казва, че е по-добре да загубиш някоя част от тялото си, отколкото заради нея да попаднеш в ада. За да постигнеш тази велика цел, си заслужава да можеш да жертваш всичко.

Ръката би могла да символизира нашите дела; кракът - нашето поведение; а окото - нещата, които най-много ценим. Това са потенциално най-слабите ни места. Ако човек не си наложи строга самодисциплина, те могат да го доведат до вечната погибел.

На базата на този стих някои хора смятат, че може да се случи така, че истинските християни да бъдат загубени и да отидат в ада за вечността. Това дали е възможно наистина? Разглеждайки този текст отделно от всички останали, можем да решим, че това наистина е така; но когато го поставим В контекста на цялото Но-возаветно учение, ще стигнем до заключението, че всички, които отиват в ада, никога не са били истински християни. Възможно е човек да изповяда, че е новороден, и за известно време да се държи наистина като такъв; но ако не престане да угажда на своята плът, то тогава никога не е бил спасен.