И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми.

Тогава бащата изразява противоречивото си състояние на човек, който едновременно вярва и не вярва

- проблем за всички Божии хора от всички времена. „Вярвам, [Господи]! Помогни на моето неверие!“ Всички ние искаме да вярваме, но въпреки това откриваме, че сме изпълнени със съмнение. Ние ненавиждаме това необяснимо вътрешно противоречие, но независимо от това откриваме, че борбата ни с него е безуспешна.