и тъй, разваляте словото Божие поради вашето предание, което сте предали; и струвате подобни таквизи много.

Юдеите обаче измислят едно предание, познато като „курбан“, което ще рече „даден“ или „посветен“. Представете си, че родителите на един юдеин са в голяма нужда. Синът им има достатъчно пари, за да се погрижи за тях, но не желае да направи това. Достатъчно е само да изрече думата „Курбан!“, с което да каже, че посвещава тези пари на Бог или на храма, и това го освобождава от всякакви по-нататъшни грижи за негови-me родители. Той може да държи тези пари при себе си неопределено дълго време и най-накрая да ги използва в работата си. Няма никакво значение дали те отиват някога в храма.

Във връзка с това Кели отбелязва следното:

„Религиозните Водачи измислят една система, с която да си осигурят средства за осъществяването на своите религиозни цели и едновременно с това да приспят съзнанието на хората, както и да изличат всякакви угризения на съвестта, свързани с Божието Слово... Бог е Онзи, Който призовава човека да почита родителите си и осъжда всяко действие, което ги обижда. Тук обаче ние виждаме хора, които под прикритието на религията се осмеляват да нарушат и двете заповеди! Господ осъжда това предание с изричането на думата „Курбан!“ не само като престъпление против родителите, но и като бунт срещу една съвсем ясна заповед на Бог.“