и вие не го оставяте вече да направи нищо за баща си или за майка си.

Юдеите обаче измислят едно предание, познато като „курбан“, което ще рече „даден“ или „посветен“. Представете си, че родителите на един юдеин са в голяма нужда. Синът им има достатъчно пари, за да се погрижи за тях, но не желае да направи това. Достатъчно е само да изрече думата „Курбан!“, с което да каже, че посвещава тези пари на Бог или на храма, и това го освобождава от всякакви по-нататъшни грижи за негови-me родители. Той може да държи тези пари при себе си неопределено дълго време и най-накрая да ги използва в работата си. Няма никакво значение дали те отиват някога в храма.

Във връзка с това Кели отбелязва следното:

„Религиозните Водачи измислят една система, с която да си осигурят средства за осъществяването на своите религиозни цели и едновременно с това да приспят съзнанието на хората, както и да изличат всякакви угризения на съвестта, свързани с Божието Слово... Бог е Онзи, Който призовава човека да почита родителите си и осъжда всяко действие, което ги обижда. Тук обаче ние виждаме хора, които под прикритието на религията се осмеляват да нарушат и двете заповеди! Господ осъжда това предание с изричането на думата „Курбан!“ не само като престъпление против родителите, но и като бунт срещу една съвсем ясна заповед на Бог.“