за Христос

Марк 6   

1 Исус отново в Назарет
(Мат. 13:53-58; Лука 4:16-30)
И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него.
2 И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му?
3 Този не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него.
4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом.
5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели.
6 И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше.
7 Изпращането на дванадесетте ученици
(Мат. 10:1-15; Лука 9:1-6)
И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.
8 Заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;
9 но да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи.
10 И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.
11 А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.
12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
13 Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха.
14 Убиването на Йоан Кръстител
(Мат. 14:1-12; Лука 9:7-9)
А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него.
15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци.
16 Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.
17 Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена.
18 Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
20 защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
21 И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,
22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам.
23 И й се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми.
24 А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.
25 И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.
26 И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да й откаже.
27 И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата
28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
29 А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб.
30 Чудото с нахранването на пет хиляди души
(Мат. 14:13-21; Лука 9:10-17; Йоан 6:1-13)
И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.
31 А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат.
32 И отидоха с ладията на уединено място насаме.
33 А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.
34 И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.
35 И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.
36 Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
37 А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста пеняза и да им дадем да ядат?
38 Той ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби.
39 Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.
40 И те насядаха на редици - по сто и по петдесет.
41 След като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички.
42 И всички ядоха и се наситиха.
43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите.
44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
45 Исус Христос ходи по водата
(Мат. 14:22-33; Йоан 6:16-21)
И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.
46 След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.
47 И като се свечери, ладията беше насред езерото, а Той - сам на сушата.
48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 И влезе при тях в ладията и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени.
52 Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.
53 Излекуване на болни в Генисаретските околности
(Мат. 14:34-36)
И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата.
54 А когато излязоха от ладията, хората веднага Го познаха;
55 и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той.
56 И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.
Марк: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16