И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше.

Това дава повод на Исус да отбележи, че чуждите приемат пророка много по-добре от своите. Неговите роднини и приятели са прекалено близо до Него, за да могат да оценят по достойнство Личността и служението Му. „Няма по-трудно място за служене на Бог от вкъщи.“ Самите назаряни са били презирани хора. За тях често се е говорело следното: „Може ли от Назарет да излезе нещо добро?“ И точно тези отхвърлени от обществото хора са се отнесли с презрение към Господ Исус. Каква ирония на гордостта и безверието на човешкото сърце! Безверието се оказва най-голямата пречка за делото на Спасителя в Назарет. Той изцелява неколцина болни и това е всичко. Дж. Г. Милър ни предупреждава със следните думи:

„ Това неверие може да има много лоши последствия. То запушва Всички канали на милостта и състраданието, така че само една мъничка струйка може да стигне до човешките сърца, които толкова се нуждаят от тях.

И отново Исус трябва да изпита несгодите на живота на неразбрания и хулен самотник. По-късно много от последователите Му споделят Неговата съдба. Често Господните служители идват при нас като скромни и тихи хора, но дали ние сме в състояние да погледнем зад тази външност и да видим истинското духовно богатство? Без да се разколебае ни най-малко от отрицателното отношение на своите съграждани от Назарет, Господ продължава да проповядва Словото из околните села.