Това събитие съдържа и няколко ценни поуки за начина, по който учениците трябва да Му служат:
1. Учениците на Господ Исус никога не трябва да се съмняват в Неговата сила да снабдява техните нужди. Щом като може да нахрани пет хиляди души с пет хляба и две риби, Той със сигурност може да осигури нуждите на Своите верни служители при всякакви обстоятелства. Учениците на Исус могат да Му служат, без изобщо да се безпокоят за храната си. Когато те търсят Божието царство и Неговата правда, всяка тяхна нужда ще бъде задоволена.
2. Как може да бъде евангелизиран този загиващ свят? Исус казва: ,Дайте им вие да ядат.“ Ако ние Му дадем това, което имаме, колкото и нищожно да е то, Той може да го умножи чрез благословението Си в огромни мащаби.
3. Начинът, по който Исус разрешава този проблем, говори за систематичност и подреденост: Той разпределя хората на групи от по сто и по петдесет души всяка.
4. Благославя и разчупва хляба: ако Господ не беше благословил този хляб, той никога нямаше да бъде достатъчен; а ако не беше разчупен на късове, никога нямаше да стигне за всички хора. „Причината за неудовлетворителните резултати от нашата работа с хората се крие в това, че ние никога не „разчупваме“ себе си достатъчно добре за тях.“ (Избрано)
5. Исус не разпределя храната сам, а дава на учениците Си да направят това. Целта Му е светът да бъде нахранен от Неговите хора.
6. Храната е достатъчна за Всички. Ако днешните вярващи се посветеха изцяло на Господното дело, отделяйки време само за жизнените си нужди, целият свят щеше да чуе евангелието в продължение на живота на едно поколение.
7. Количеството храна, което остава накрая („дванадесет пълни коша“), е много по-голямо от първоначалното количество. Когато дава, Бог дава щедро. Забележете обаче, че нито една трохичка не остава разпиляна, а целият излишък се събира: разхищението се счита за грях.
8. Ако учениците бяха настояли да се изпълни тяхното желание за почивка, едно от най-големите чудесата на света никога нямаше да се случи. Колко често това важи и за самите нас!