А онези, които ги пасяха, побегнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

Хората, които присъстват на унищожението на свинете, хукват обратно към града, за да съобщят новината. Тълпата, която се събира вследствие на това съобщение, намира бившия бесен да седи облечен и напълно разумен при краката на Исус. Хората са уплашени. Според както беше казал някой, „Те се уплашват, когато виждат как Исус укротява бурята в морето; и сега, когато виждат как укротява бурята в човешката душа, пак се уплашват.“ Очевидците разказват за случилото се на новодошлите; но то се оказва прекалено страшно за обикновените хора, които започват да молят Исус „да си отиде от техните предели“. Ето това, а не събитието с унищожението на свинете, е най-позорният момент от цялата случка! Христос се оказва прекалено скъп гост!

„Неизброими множества от хора все още продължават да държат Исус далеч от себе си, страхувайки се да не би да трябва да претърпят някаква социална, материална или лична загуба. В стремежа си да запазят своите материални придобивки те загубват своите души.“ (Избрано)