а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни.

Тази притча описва разрастването на царството, което отначалото е малко като синапово зърно, но после пораства като дърво или достатъчно голям храст, така че сред клоните му да могат да се подслонят небесните птици. Началото на царството се поставя от една малка шепа хора, които дори са преследвани. По-късно то става по-популярно и учението му бива прието от цели правителства и дори превърнато в държавна религия. Този растеж е изключително зрелищен, но също така и изключително нездрав, защото се дължи до голяма степен на хора, които само на думи признаваш Царя, докато на практика сърцата им са Го отхвърлили.

Ето какво казва Ванс Хавнер по този въпрос:

„Докато Църквата носеше белезите на преследванията, тя вървеше нагоре по пътя. В момента, в който започна да носи ордени и медали, пътят е съвсем равен. Великото време на Църквата, когато хранеха лъвовете с християни, беше отминало. Сега християните си купуват билети и гледат борбата като зрители от трибуната.“

И така, синапеният храст олицетворява онзи фалшив християнски свят, който е станал място за подслон за всякакъв вид лъжливи учители. Това е външният кръг на царството, който съществува и днес.