1. Когато предложи Себе Си за Цар на Израел, Господ Исус бе отхвърлен от този народ.
2. Преди царството да бъде действително установено на земята, ще изтече известен период от време.
3. През този период царството ще съществува в духовната си форма. Всички, които признават Христос за Цар, ще принадлежат към царството независимо от това, че Царя Го няма.
4. Божието Слово ще се сее през този период с променлив успех. Някои хора ще повярват искрено и ще станат „Божии чада“; други ще вярват само на думи. Всички, които се наричат „християни“, ще се числят към външния кръг на царството, но само истинските вярващи ще влязат във вътрешния, истинския кръг на Божието царство.
11 и 12 ст. ни обясняват защо тази истина е представена чрез притчи. Бог разкрива семейните Си тайни само на тези, които имат открити, възприемчиви и послушни сърца, като в същото време Той умишлено скрива истината от онези, които отказват да приемат светлината, която им се дава. Това са хората, които Исус нарича „ония, Външните“. За обикновения читател думите на 12 ст. може да прозвучат грубо и несправедливо: „Тъй щото гледащите да гледат, а да не виждат, и виждащите да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [грехът]“; но ние не трябва да забравяме огромната привилегия, която са имали тези хора: Самият Божий Син е бил сред тях и ги е поучавал, и е извършил много велики дела пред тях; но те, вместо да Го признаят за истинския Месия, са Го отхвърлили изцяло. И защото са отказали да приемат Светлината на света, Господ отказва да им даде светлината на Своето учение. Следователно те ще виждат чудесата Му, но няма да разбират духовното им значение; ще чуват думите Му, но няма да могат да оценяват дълбоките поуки, които се съдържат в тях.
Има случаи, когато някой човек чува евангелието за последен път. Може да стане така, че този човек да пропусне деня на благодатта. Има хора, които стигат много близо до спасението, но се оставят на течението на живота да ги отнесе извън точката на изкуплението. Има мъже и жени, които са отхвърлили Спасителя и които никога вече няма да имат възможност да се покаят и да бъдат опростени. Те могат отново да чуят благата вест, но тя ще попадне в закърнели уши и закоравяло сърце. Хората обичат да казват, че там, където има живот, има и надежда; но Библията казва, че има някои хора, които са физически живи, без за тях да има надежда за покаяние (напр. Евреи 6:4-6).