за Христос

И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат.

Слушай Марк 3:20
Марк 3:20

Препратки:

Коментар от Уилиям Макдоналд за Марк 3:20

След като слиза от планината, Исус събира учениците Си в една къща в Галилея. Там се струпва такова огромно множество, че Той и учениците Му нямат време дори да ядат. Когато чуват за Неговите дела, роднините Му започват да си мислят, че Той се е побъркал, и се опитват да Го върнат обратно у дома. Вероятно те мислят, че тук става въпрос за религиозна страст на един фанатик. Дж. Р. Милър коментира така това събитие:

„Единственото обяснение, което тези хора са могли да измислят за Неговата неугасима преданост, е че тя се е дължала на лудост. Същото чуваме и днес, когато стане въпрос за някой християнин, който толкова предано следва Христос, че е забравил напълно за себе си. В такива случаи хората казват: „ Тоя сигурно е луд!“ Те мислят, че всеки човек, у когото вярата разпалва необикновено силни чувства и готовност да служи на своя Господар, е луд...

Но това е един положителен вид лудост, който за жалост се среща твърде рядко. Ако се срещаше по-често, нямаше да има толкова много неспасени души, някои от които умират пред вратите на нашите църкви; нямаше да бъде толкова трудно да се намират мисионери и пари за разпространение на евангелието в тъмните кътчета на нашата земя; нямаше да има толкова празни столове в нашите църкви, толкова дълги паузи в молитвените ни събрания и толкова малко учители в неделните ни училища... Колко ли чудни неща щяха да се случат, ако всички християни можеха да се отрекат от себе си до такава степен, до каквато се е отрекъл нашият Господ или Павел например. Много no-страшен е онзи вид лудост в нашия свят, който не позволява на хората дори да си помислят, че съществува друг свят; лудост, която се движи постоянно сред изгубените души и никога не ги съжалява, никога не мисли как да им помогне в тяхната безпомощност и не полага никакви усилия за тяхното спасение. Наистина, много по-лесно е да имаш хладен ум и студено сърце и изобщо да не ти пука за душите, които погиват; но ние не трябва да забравяме, че сме отговорни за душите на нашите събратя и че не съществува по-страшно престъпление от пренебрежението на дълга за вечното спасение на техните души.“

Истина е, че хората, които са отдадени до смърт на служението на своя Бог, винаги са изглеждали не съвсем нормални в очите на съвременниците си. Колкото повече приличаме на Христос, толкова повече рискуваме да не бъдем разбрани от нашите роднини и приятели. Ако посветим живота си на трупането на богатства и пари, сигурно ще получим тяхното одобрение. Но ако го посветим на безрезервното служение на Христос, ще получим само подигравки.

Други преводи на Марк 3:20: