А Исус, като чу това, им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, а грешниците (към покаяние).

Исус чува това и им напомня, че не здравите се нуждаят от лекар, а болните. Книжниците смятат себе си за здрави и това им пречи да осъзнаят нуждата си от Великия Лекар. Бирниците и грешниците признават своята вина и нуждата си от помощ. Исус е дошъл, за да призове грешници като тях, а не самодоволни хора като книжниците. Всичко това крие поука и за нас. Ние не бива да се затваряме в християнизирани общества, а трябва да търсим пътища за общуване с невярващите хора, за да можем да ги водим при нашия Господ и Спасител. Когато общуваме с грешници, не трябва да вършим нищо, което да компрометира нашето свидетелство, и не трябва да позволяваме на неспасените да ни принизят до тяхното ниво. Трябва да поемем инициативата в свои ръце и да насочваме нашите приятелства към сфери на духовно общение. За нас наистина ще бъде по-лесно да се изолираме от злото на този свят, но след като Исус не е направил това, ние също не можем да си го позволим. Книжниците предполагат, че ще успеят да помрачат славата на Господа, като Го нарекат „Приятел на грешници.“ Но думите, в които те влагат оскърбителен смисъл, се превръщат в хвалебствени слова. И заради това всички изкупени души с благодарност признават Господ за Приятел на грешниците и се изпълват с вечна любов към Него.