Подобно и първосвещениците, с книжниците присмиваха му се помежду си и думаха: Други е избавил, а пък себе си не може да избави.

Главните свещеници и книжниците се присмиват на твърдението, че е Спасител на другите хора. «Други е избавил, а пък Себе Си не Може да избави!“ Това са думи, които изразяват една жестока злоба и едновременно с това казват истината, без говорещите да съзнават това. Те казват истината както по отношение на живота на Господ, така и по отношение на нашия собствен живот. Ние не можем да спасяваме другите, докато се опитваме да спасяваме себе си.