Защото онези дни ще бъдат изпълнени с такива страшни беди, каквито досега не е имало от началото, когато Бог създаде света, а и никога вече няма да има.

Скръбта, която хората ще преживеят в това време, ще бъде по-тежка от всичко, преживяно в миналото или което ще се преживее в бъдещето. Това ще бъде времето на Голямата скръб. Тук Господ Исус не говори за обичайните страдания, които съпровождат вярващите от всички времена, а за уникални по своята сила страдания.

Забележете, че времето на Голямата скръб засяга най-вече еврейския народ. Тук се говори за храма (14 ст., ср. Матей 24:15) и за Юдея (14 ст.). Това е времето на утеснението на Яков ( Еремия 30:7). Тук никъде не се говори за църквата. Тя ще бъде грабната и занесена на небето преди да дойде Господният ден ( 1Солунци 4:13-18; ср. 1Солунци 5:1-3).