For verily I say unto you, That whosoever shall say unto this mountain, Be thou removed, and be thou cast into the sea; and shall not doubt in his heart, but shall believe that those things which he saith shall come to pass; he shall have whatsoever he saith.

На сутринта учениците минават покрай смокинята на път за Ерусалим. Цялото дърво е изсъхнало заедно с корените. Когато Петър споменава за това на Господа, Той му отговаря просто: „Имайте вяра в Бог.“ Но какво общо има между тези думи и случая със смокинята? Следващите стихове ни показват, че с тези думи Исус иска да насърчи учениците Си да използват вярата като средство за премахване на трудностите. Ако учениците имат вяра в Бог, те могат да разрешат проблема на безплодието и да отстраняват трудности, големи като планина.

Тези стихове не ни дават право да се молим да получим свръхестествени способности, които да употребяваме за собственото си удобство или по-голямо признание. Всяко едно действие на вяра трябва да се подчинява на някое Божие обещание. Ако ние знаем, че премахването на някоя трудност е по Божията воля, можем да се молим с пълна увереност, че тя ще бъде премахната. Всъщност, ние имаме право да се молим за всичко, стига да сме сигурни, че молитвата ни отговаря на Божията воля, която ни се открива чрез Библията или чрез вътрешното свидетелстване на Духа.