Защото истина ви казвам, че който рече на тази гора: Дигни се и хвърли се в морето, и не се подвои в сърцето си, но поверва че онова което казва сбъдва се, ще му бъде все що би рекъл.

На сутринта учениците минават покрай смокинята на път за Ерусалим. Цялото дърво е изсъхнало заедно с корените. Когато Петър споменава за това на Господа, Той му отговаря просто: „Имайте вяра в Бог.“ Но какво общо има между тези думи и случая със смокинята? Следващите стихове ни показват, че с тези думи Исус иска да насърчи учениците Си да използват вярата като средство за премахване на трудностите. Ако учениците имат вяра в Бог, те могат да разрешат проблема на безплодието и да отстраняват трудности, големи като планина.

Тези стихове не ни дават право да се молим да получим свръхестествени способности, които да употребяваме за собственото си удобство или по-голямо признание. Всяко едно действие на вяра трябва да се подчинява на някое Божие обещание. Ако ние знаем, че премахването на някоя трудност е по Божията воля, можем да се молим с пълна увереност, че тя ще бъде премахната. Всъщност, ние имаме право да се молим за всичко, стига да сме сигурни, че молитвата ни отговаря на Божията воля, която ни се открива чрез Библията или чрез вътрешното свидетелстване на Духа.