Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

Оттук започва разказът за последната седмица от земния живот на Господ Исус. На това място Той спира за малко на източния склон на Елеонския хълм, близо до Витфагия („къща на неузрелите смокини“) и във Витания („къща на бедните, унижените и потиснатите“).

Времето, когато Той трябва да се представи открито пред юдейския народ като техен Месия-Цар, е дошло. Господ ще направи това в изпълнение на предсказанието на Захария (9:9) и ще се възкачи на осле. И така, Исус изпраща двама от Своите ученици да отидат от Витания във Витфагия. С пълна убеденост и съвършено знание Той им казва да доведат едно осле, което ще намерят там вързано. Ако ги попита някой защо правят това, те трябва да му кажат: „На Господ трябва.“ Всезнанието на Господ, което виждаме тук, е накарало някой да изкаже следната мисъл: „Това не е Христос на модернизма, а на историята и небесното царство.“