Бяха на път за Ерусалим и Исус вървеше начело. Учениците му бяха изпълнени с възхищение, а хората отзад ги следваха уплашени. Исус отново извика настрана дванадесетте и започна да им разказва какво ще се случи с него:

Време е вече Исус да отиде в Ерусалим. За Господ Исус това пътуване е пътуване към гетсиманските мъки и страдания, към оскърбленията и мъченията на кръста. Какви чувства може да са вълнували Исус в този момент? Особено показателни за това са думите: „Исус вървеше пред тях.“ Тези думи говорят най-вече за решителността на Исус да изпълни Божията воля с пълното съзнание за цената, която трябва да се заплати. Те говорят и за Неговата самота: Той е пред учениците Си и върви сам. Говорят и за радостта Му - за дълбоката и спокойна радост от това, че върви по Божията воля; за радостта от очакването на Божията слава; за радостта на Един Мъж, Който е тръгнал да освободи Своята невяста, за да я грабне по-късно за Себе Си. Заради тази бъдеща радост Исус изтърпя мъките на кръста и презря срама.

Тази картина на Исус, Който върви пред всички, ни кара още повече да се удивляваме на нашия безстрашен Водач, на Автора и Изпълнителя на нашата вяра, на нашия славен Учител, на Божествения ни Принц. Ето какво пише Ердман за този момент:

„Нека спрем за малко и погледаме това лице и този образ, Този Божий Син, Който върви непоколебимо напред към кръста. И докато Го следваме, ние Ще разберем, че започваме да се изпълваме с един нов вид героизъм. И докато Го наблЬдаваме как отива доброволно на смърт за нас, ще усетим, че в нас започва да се поражда един нов вид л/обов. И едновременно с това ние няма да спрем да се удивляваме на значението и тайната на тази смърт.“ Хората, които следват Исус, са изплашени, защото знаят за твърдото решение на религиозните водачи в Ерусалим да Го убият.