Какви заключения можем да направим, когато прочетем този пасаж?
Първо, че за богатите хора е особено трудно да се спасят (23 ст.), тъй като те обичат богатствата си много повече, отколкото Бог, и са готови да се откажат по-скоро от Бог, отколкото от парите си. Тези хора се уповават на имотите си много повече, отколкото на Господа. И докато това не се промени в тях, те не могат да бъдат спасени.
Истина е, че в СЗ богатството е било признак на особеното благоволение на Бог. Но сега това не е така. Вместо да се приема като белег на благоволението на Господа, то трябва да се разглежда като изпитание на предаността на човека.
По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото някой богаташ да влезе през вратата на царството. От човешка гледна точка богаташът изобщо не може да бъде спасен. Някой може да възрази, че от човешка гледна точка никой не може да бъде спасен, и това наистина е така. Но то важи с
още по-голяма сила, когато става въпрос за богатия човек, тъй като пред него се издигат препятствия, които бедният не може да си представи. Богът на мамона трябва да бъде съборен от царското място, което заема в сърцето на богатия, за да може този човек да застане пред Бог като просяк. За човека не е възможно да предизвика тази промяна, но Бог може да я извърши.
Християните, които събират съкровища на земята, обикновено заплащат за това свое непослушание с живота на децата си. Много малко деца от такива семейства стават Божии чада.