„Но ако солта обезсолее, с какво ще я подправиме?“ Без соления си вкус солта няма никаква стойност. Онзи християнин, който не изпълнява задълженията си на истински ученик, е безплоден и безполезен. Само един добър старт на християнския живот не е достатъчен. Непрекъснатата и безкомпромисна самооценка е задължителна за всеки един християнин, в противен случай той като Божие дете, няма да успее да постигне целта, заради която е бил спасен от Бог.
„Имайте сол в себе си“ означава, че ние трябва да представляваме сила за света в името на Бог; да упражняваме благотворно влияние за славата на Христос; да изтърпим всичко в нашия живот, което би могло да спомогне за по-пълноценното ни отдаване на Христос.
„И мир имайте помежду си.“ Този стих явно е свързан с 33 и 34 ст., където се говори за спора между учениците по повод заемането на почетни места в царството. Винаги трябва да намираме начин да се освобождаваме от самолюбието си, като вместо това се изпълваме със скромност в служението си на Бог. ,
В обобщение на всичко, казано дотук, искаме да отбележим, че 49 и 50 ст. идват, за да подчертаят истината, че вярващият трябва да се отнася към живота си като към жертва, дадена на Бог. Той трябва да се осоли с огън, т.е. да се изпълни със самоосъждане и самоотричане; и трябва да се осоли със сол, т.е. да се посвети с клетва за окончателно и безвъзвратно самоотдаване. Ако вярващият измени на своята клетва или не успее да скъса окончателно със своите грешни навици, неговият живот ще бъде безсолен, безполезен и безсмислен. Затова той трябва да изтрие от живота си всяко нещо, което би попречило на изпълнението на дадената му от Бог мисия, и да заживее в мир и любов с останалите християни.