„Тези фарисеи бяха дошли чак от Ерусалим, за да се срещнат с Исус, но отношението им към живота беше толкова отрицателно и критично, че единственото нещо, което успяха да видят, бяха неумитите ръце. Те дори не можаха да забележат най-великото освободително движение, докоснало някога нашата земя, което очистваше мозъците, душите и телата на хората... Техните очи бяха широко отворени за всичко дребно и повърхностно и абсолЬтно слепи за всичко голямо и съществено. Затова те, отрицателните, или са забравени от историята, или са само фон, на който личат още по-ярко делата на положителния Христос. След тях останаха критиките. След Христос остана обръщението на човешките души. Те търсеха недостатъци. Христос търсеше последователи.“