А Той им отговори: Не сте ли чели какво направи Давид, когато беше в нужда и огладня, както и мъжете, които бяха с него?

Господ отговаря на фарисеите с пример от СЗ. Давид, който в началото бил помазан за цар, по-късно бил отхвърлен и вместо да бъде издигнат на царския престол, бил преследван като диво животно. Един ден, когато цялата му храна свършила, той отишъл в Божия дом и взел от присъствените хлябове, за да нахрани себе си и своите другари. Обикновено от тези обредни хлябове можели да ядат само свещениците, но въпреки това Бог не упрекнал Давид за стореното. Защо? Защото самото поведение на израелския народ спрямо Давид не е било справедливо. Докато Давид не получел полагаемото му се място на Цар, Бог не смятал да му вменява за грях онова, което иначе би било счетено за незаконно.

Такъв е и случаят с Господ Исус. Той също е миропомазан за Цар и също не е допуснат до царския престол. Фактът, че учениците Му трябва да берат жито, за да се нахранят, докато отиват от едно място на друго, показва, че работите в Израел не вървят добре. Вместо да критикуват, фарисеите сами трябва да предложат гостоприемството си на Исус и Неговите ученици.

Ако Давид, който наистина е нарушил закона, като е ял от присъствените хлябове, е бил счетен за невинен от Бог, колко no-невинни са учениците на Христос, които при подобни обстоятелства не са нарушили никакъв закон, а само преданията на старейшините!

26 ст. ни казва, че Давид е ял от присъствените хлябове по времето на първосвещеничеството на Авиатар. Според 1Царе 21:1 по онова време Ахимелех също е бил свещеник. Авиатар е бил негов баща. Вероятно голямата преданост на първосвещеника към Давид го е накарала да си затвори очите пред това необикновено отклонение от закона.