И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Жените избягват от гроба, обхвани „от трепет и ужас“. Те са прекалено уплашени, за да посмеят да разкажат на някого какво се е случило. Това не е учудващо. Учудващото е, че са били толкова смели, верни и всеотдайни до този момент.

Тъй като в два важни древни ръкописа липсват стиховете от 9 до 20, много от съвременните изследователи се съмняват в тяхната автентичност, но ние имаме няколко сериозни аргумента, които говорят в полза на включването им в текста:

1. Всички други гръцки ръкописи и много от църковните отци съдържат този пасаж на Евангелието от Марко.

2. 8 ст. завършва по един много странен начин, което особено явно личи от гръцкия текст, където последната дума е gar (защото). Много са редки случаите, когато тази дума стои в края на изречението, а още по-малко - в края на книга.

3. Ако краят на оригиналния текст на Евангелието от Марко е загубен, а този е добавен по-късно (според както твърдят някои изследователи), тогава думите на Господ за изпълнението на Неговите предсказания явно не се сбъдват.

4. Съдържанието на този пасаж е наистина ортодоксално.

5. Стилът, и особено езикът на този пасаж, са съвсем близки до стила и езика на първата глава от книгата. В този си вид цялото Евангелие илюстрира една литературна форма, позната като хиазъм (или обратен паралелизъм), при която началото и краят на литературната творба са успоредни (abed dcba).