„Всеки болен човек, който оздравява - независимо дали по естествен, или по свръхестествен начин - не трябва да се мае, а да побърза да отдаде живота си, който му е даден отново, в служба на Бог... Много хора непрекъснато се оплакват от липса на възможности да служат на Христос, като си представят някоя приятна и спокойна дейност, на която биха могли да се отдадат. Междувременно те пропускат покрай себе си онези неща, с които Господ иска да Му служат. Да служиш истински на Христос, означава най-напред да изпълняваш съвестно всекидневните си задължения.“
Текстът показва съвсем ясно, че при всяко изцелително чудо лечебният похват на Христос е различен. Това трябва да ни покаже, че няма случай на повярване, който напълно да прилича на друг такъв случай. При всеки отделен човек се изисква индивидуален подход.
Фактът, че Петър е имал тъща, означава, че той е бил женен; от което ясно следва, че идеята за безбрачието на свещениците е била чужда за хората от онова време. Тази идея не се подкрепя от Божието Слово и затова е породила множество злини.