И веднага Духът Го закара в пустинята.

В продължение на четиридесет дни Служителят на Йехова е изкушаван от Сатана в пустинята. На тази среща Той е отведен от Божия Дух, Който не прави това, за да види дали Той ще съгреши, а за да докаже, че не може да съгреши. Ако допуснем, че Исус е бил в състояние да съгреши, когато е бил на земята, какво ни гарантира, че Той не може да съгреши сега, като Човек в небесата?

Защо Марко казва, че Исус е бил в пустинята с дивите зверове? Дали тези животни не са получили сила от Сатана, за да унищожат Божия Син, или са вървели кротко след своя Създател? Днес не можем да си отговорим на тези въпроси: можем само да си ги задаваме.

На края на четиридесетте дни при Исус идват ангели, за да Му прислужват ( Матей 4:11), тъй като по време на изкушението Той не яде нищо ( Лука 4:2).

Изпитанията на вярващия са неизбежни. Колкото по-близко един християнин следва своя Господ, толкова по-тежки са неговите изпитания. Сатана не хаби барута си за обикновените християни, а използва най-мощните си оръжия срещу онези, които завоюват нови територии в духовните битки. Не е грях да бъдеш изкушаван. Грях е да се поддадеш на изкушението.

Човек обаче не може да се съпротивлява със своите собствени сили. Неговата сила се крие в Светия Дух, Който живее в него и задушава тъмните страсти.