А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза:

Тъй като добре знае какво ги вълнува, Исус взема едно малко дете при Себе Си и им казва, че всеки, който приеме едно малко дете в Негово име, приема Него. На пръв поглед тези думи като че ли нямат нищо общо с въпроса за величието, който вълнува учениците. Но макар и неявен, изводът е следният: истинското величие се крие в любовта и грижата, с които се отнасяме към малките, към безпомощните и към всички ония, които светът отминава без внимание". Затова, когато Исус казва: „който е най-малък между всички вас, той е голям“, Той има предвид онзи християнин, който смирява себе си и не се срамува да общува с християни, които не са особено представителни или важни и които обикновено са презрени от обществото. .

В Матей 18:4 Господ казва, че в небесното царство най-велик е онзи, който смири себе си като малко дете. Тук, в Лука, най-велик е този, който се отъждествява с най-нископоставените Божии деца. И в двата случая става въпрос за доброволно заемане на едно смирено положение, което направи и Самият Спасител.