И ето, обладава го дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го измъчва, едва го напуска.

Лука 9:39

Препратки:

Коментар от Уилиям Макдоналд за Лука 9:39

От планината на славата Исус и Неговите ученици слизат на следващия ден право в долината на човешките нужди. В живота на всеки християнин има мигове на духовно извисяване, които Бог редува с периоди на ежедневен труд и работа. Сред множеството, което посреща Исус, има и един отчаян баща, който се обръща към Него с молба да изцели сина му, обхванат от дух. Това момче било единственото му дете и единствената радост на старото му сърце. Тежка била мъката на човека, като гледал ужасните страдания на детето, причинени от демона. Кризите настъпвали внезапно и без предупреждение. Чувал се вик и след това устата на момчето се изпълвала с пяна. Следвала жестока борба, която изстисквала всичките му сили и едва тогава демонът оставял детето на мира.

Други преводи на Лука 9:39:

И, ето, прихваща го някакъв дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го разтерзава, едва го напуска.

/ББД 2005/

Зъл дух внезапно влиза в него и той изведнъж закрещява. Духът го кара да се гърчи и на устата му излиза пяна. Не си отива от него, докато напълно не го е изтощил.

/Съвременен превод 2004/

И ето, хваща го дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едва го напуска.

/Верен 2002/

И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.

/Протестантски 1940/

прехваща го дух, и той изведнъж закрещява, и го сгърча тъй, че се запеня; и, мъчейки го, едвам го напуща;

/Православен/

И ето дух го прехваща и отведнъж пищи, и къса го така щото той се запеня, и като го смаже, едвам се отмахнува от него.

/Цариградски/

And, lo, a spirit taketh him, and he suddenly crieth out; and it teareth him that he foameth again, and bruising him hardly departeth from him.

/KJV/