Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси.

Като човеци ние смятаме, че можем да спасим живота си, като го отдадем на егоистично, самодоволно и дребнаво съществувание. Често пъти ние решаваме да задоволим своите апетити и желания, като се отдадем на удобствата и удоволствията на този свят, като живеем единствено за настоящето и продаваме най-възвишените си таланти за няколко години лъжлива сигурност. Но правейки всичко това, ние загубваме истинския си . живот, като пропускаме да разберем коя е истинската цел на живота и да изпитаме дълбоката духовна наслада, която тя може да ни даде! От друга страна обаче, ние можем да изберем да изгубим живота си заради Спасителя. Другите сигурно ще ни обявят за луди, когато видят и разберат, че захвърляме егоистичните си амбиции на вятъра, за да търсим Божието царство и Божията праведност, и че се отдаваме безрезервно на Христос. Но именно това пълно отдаване представлява истинският живот. В него има такава радост, такова свято безгрижие и такова дълбоко вътрешно удовлетворение, че няма думи, които могат да ги опишат.