Тогава Исус взе петте хляба и двете риби, вдигна поглед към небето и благодари на Бога. След това раздели храната, даде я на апостолите и им каза да я раздадат на хората.

Исус помолва учениците Си да разположат петте хиляди мъже с жените и децата да седнат; след това благодари, разчупва хляба и го подава на учениците Си, които го слагат пред хората. Хлябът стига изобилно за всички. След края на вечерята се оказва, че количеството храна, която остава, е по-голямо от първоначалното количество. Остатъците от хляба напълват дванадесет коша - по един за всеки ученик. Хиляди тонове хартия са били напразно похабени от хора, които са се опитвали да разгадаят това необикновено чудо!

Значението на това събитие е особено важно за учениците, които носят отговорността за евангелизирането на света. Петте хиляди мъже представляват изгубеното човечество, което гладува за Божия хляб. Учениците представляват онези безпомощни християни, които на пръв поглед притежават ограничени ресурси и не желаят да ги споделят с другите хора. Заповедта на Господ: „Дайте им вие да ядат“ - представлява друга формулировка на великото поръчение. Изводът е следният: ако ние дадем на Исус това, което имаме, Той ще го умножи така, че ще успее да нахрани всички духовно изгладнели множества. Моят диамантен пръстен или твоята застрахователна полица, неговата банкова сметка или нейният спортен екип могат да се превърнат например в евангелска литература, която да доведе до спасението на много души, бъдещи поклонници на Божия Агнец през вечността.

Целият свят би могъл да бъде евангелизиран в живота на едно поколение, стига християните да решат да отдадат на Христос всичко, което представляват или притежават. Това е вечната поука от чудото с нахранването на петте хиляди.

Р. Великото признание на Петър (9:18-22)