за Христос

А денят начена да преваля. И като приближиха до Него дванайсетте, рекоха Му: разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да намерят храна; понеже тук сме на пусто място.

Слушай Лука 9:12
Лука 9:12

Препратки:

Коментар от Уилиям Макдоналд за Лука 9:12

С приближаването на нощта неспокойството на дванадесетте ученици започва да нараства. Толкова много народ, а наоколо нищо за ядене! Положението започва да става ужасно. И така, те казват на Господ да разпусне множествата да търсят храна в околните села - нещо, което и ние сигурно бихме направили. Колко често, когато става въпрос за нас, ние казваме като Петър: „Кажи ми да дойда при Тебе“, но щом стане въпрос за другите хора, без да се замисляме, казваме: „Разпусни ги да си идат.“

Други преводи на Лука 9:12:

И когато денят започна да преваля, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множеството, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място.
/ББД 2005/
Към залез слънце дванадесетте апостола дойдоха при него и му казаха: Пусни хората да се разотидат, за да си намерят подслон и храна в околните села и стопанства, защото това място е необитавано.
/Съвременен превод 2004/
И когато денят започна да отминава, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множествата, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място.
/Верен 2002/
И когато денят започна да преваля, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множеството, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място.
/Библейско общество 2000/
И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.
/Протестантски 1940/
И денът начна да преваля; и пристъпиха дванадесетте и рекоха му: Разпусни народа, за да идат по околните села и колиби да нощуват и да намерят храна, защото тука сме в пусто место.
/Цариградски/
And when the day began to wear away, then came the twelve, and said unto him, Send the multitude away, that they may go into the towns and country round about, and lodge, and get victuals: for we are here in a desert place.
/KJV/