Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и беше стъпкано, и небесните птици го изкълваха.

Притчата за сеяча описва царството в етапа, в който се намираме сега. Тя ни показва, че Божието царство включва освен формалното му признаване и една вътрешна, истинска промяна. Тя също така ни предупреждава да внимаваме как слушаме Божието слово. Слушането на проповедите и поученията върху Словото не е проста работа, защото всеки, който чуе Словото, става много по-отговорен, отколкото преди да го е чул. Ако човек отхвърли посланието или реши, че може и да не му се подчини, последствията за него означават погибел. Но ако чуе и се подчини, той ще получи още повече светлина от Бог. Исус първо разказва притчата пред едно огромно множество, а след това я обяснява на учениците Си.

В нея се говори за един сеяч, за семето, което той посява в четири вида почви, и за четирите вида реколти, които се раждат от различните почви.

ВИД ПОЧВА

1. Крайпътна почва мената или птиците

2. Скалиста почва

3. Трънливи места

4. Добра почва - сто пъти повече семена.

Господ завършва притчата със следните думи: „Който има уши да слуша, нека слуша“, което ще рече, че човек много трябва да внимава как слуша, защото семето трябва да падне на добра почва, ако искаме да даде добра реколта.