И никой като запали свещ не я покрива със съсъд, нито я туря под одъра, но я туря на светилника, за да гледат виделината тези които влезват.

На пръв поглед изглежда, че няма никаква връзка между тези и предишните стихове, но на практика мисълта не е престанала да тече. Спасителят все още говори за огромното значение на това, което учениците Му правят с Неговото учение. Той се оприличава на човек, който е запалил светило, но не го покрива с някакъв съд и не го слага под легло, а го поставя на светилник, за да могат всички да видят неговата светлина. Когато учи учениците Си на принципите на царството, Спасителят всъщност пали един светилник. Но какво трябба да правят или - по-скоро - какво не трябва да правят те с този светилник?

Първо, me не трябва да го покриват със съд. В Матей 5:15, Марк 4:21 и Лука 11:33 в Библията на английски език се казва вместо „съд“ - „бушел“, което означава мерна единица за обем и се използва при размяната на стоки. Така че покриването на светилото със съд може да се изтълкува като позволяване на погълнатия от търговия свят да затъмни или задуши нашето свидетелство за Христос. По-добре ще бъде да поставим светилника отгоре на съда, което ще рече да действаме като християни и на работното си място, използвайки работата си като амвон, от който да проповядваме евангелието.

Второ, светилото не трябва да се слага под леглото. Тук леглото е символ на спокойствието, удобството, леността и удоволствията, които много лесно могат да заглушат светлината на нашето свидетелство. Светилото трябва да се постави на светилник. С други думи, Христовият ученик трябва така да живее и да прогласява истината, че всички да могат да я видят.