Слушателите, които приличат на почвата край пътя, чуват словото по един повърхностен, лекомислен начин. То остава да се носи по повърхността на техния живот, така че за дявола (небесните птици) не представлява никакъв проблем да го грабне.
Хората, чиито сърца приличат на канаристите места, също чуват Словото, но не му позволяват да проникне в тях и не искат да се покаят. Те не правят никакви опити да подпомогнат растежа на семето (не му дават никаква влага), така че то изсъхва и умира. Такива хора лесно признават, че са вярващи, но всъщност нямат истинска вяра. В началото изглежда, че семето в тях е живо, но когато погледнем под повърхността, разбираме, че то няма корени. Във време на изпитания те първи отхвърлят вярата си в Христос.
Хората, които приличат на трънливите места, обикновено започват като добри християни, но не успяват да останат твърди във вярата. Постепенно грижите, богатствата и удоволствията на света завладяват техните сърца и задушават словото.
Когато словото попадне в истински вярващи, то намира добра почва в техните искрени и добри сърца. Те не само чуват словото, но му позволяват и да моделира техния живот. Тези хора желаят да се учат от него и да му се подчиняват, като по този начин започват да придобиват характери на истински християни и да дават плодове за Бог.
Дарби обобщава посланието на този пасаж по следния начин:
„Ако аз чуя словото и, след като Го чуя, започна да Го чувствам като нещо, което притежавам, т.е. не само да му се радвали а да Го чувствам като част от себе си, то тогава то става част от това, което съставлява моята душа, и затова аз ще мога да получа още повече. Защото, когато истината стане част от моята душа, аз вече имам способност да възприемам повече от нея.“