И като се обърна къде жената рече на Симона: Видиш ли тази жена? Влезох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обле нозете ми, и с космите на главата си ги отри.

От мига, в който Господ е влязъл в къщата, жената не е престанала да Го обсипва с доказателства за своята любов, за разлика от фарисея, който не Му е оказал дори най-обикновената почит на гост, като например да Му измие краката, да Го целуне по бузата или да помаже главата Му с миро. И това е така, защото жената е осъзнала, че са ѝ простили големи грехове, докато Симон изобщо не се чувства като голям грешник, „а комуто малко се прощава, той малко обича“.

Исус не иска да каже, че фарисеят не е голям грешник, а че той никога не е признал истински своята огромна вина, поради което тя не му е била и простена. Ако той беше направил това, щеше да възлюби Господ толкова силно, колкото и блудницата. Всички ние сме големи грешници и всички можем да познаем великото Божие опрощение и да обикнем Господа с най-голямата си голяма любов.