за Христос

Те приличат на деца, които седят на пазара, които викат едно на друго: Свирихме ви и не играхте, скърбяхме и не плакахте.

Слушай Лука 7:32
Лука 7:32

Препратки:

Коментар от Уилиям Макдоналд за Лука 7:32

фарисеите и законоучителите са отказали да се подчинят и да се кръстят с Йоановото кръщение, като по този начин са осуетили Божия план, който е целял тяхното добро. Изобщо хората от поколението, чиито водачи са те, е невъзможно да бъдат задоволени. Исус ги оприличава на деца, които седят на пазара и се опитват да играят, но когато другите деца ги канят да вземат участие в някоя весела или тъжна игра, те отказват. Държат се своенравно, кап-ризничат, решенията им са непостоянни и своеволни. Такива са и фарисеите, които възразяват срещу всичко, което Бог прави или говори. Йоан Кръстител е един строг, аскетичен и самоотвержен човек, но те не го харесват и казват за него, че е обхванат от бяс. Когато идва Човешкият Син и сяда да яде и да пие с бирниците и грешниците, показвайки по този начин, че се идентифицира с онези, които е дошъл да благослови, фарисеите пак не са доволни и казват за Него, че е „човек.лакомец и винопиец“. Глад или обяд, брадва или сватба, Кръстител или Спасител - нищо не може да задоволи фарисеите!

В тази връзка Райл ни дава следния съвет:

„Трябва да се откажем от всякакви опити да се харесаме на всички, защото това е невъзможно да стане и ние само ще си загубим времето. Трябва да сме доволни единствено от това, че вървим по стъпките на Христос, и да оставим света да говори за нас каквото си иска. Защото каквото и да правим, ние никога нялш да го задоволим, нито пък ще спрем неговите злонамерени забележки. Светът не хареса нито Йоан Кръстителя, нито неговия Благословен Господар. И той ще продължи да намира недостатъци и грешки у всеки един от Неговите ученици, докато има някой от тях на земята.“

Други преводи на Лука 7:32:

Те приличат на деца, които седят на пазара, които викат едно на друго и казват: Свирихме ви и не играхте, жалеехме и не плакахте.
/ББД 2005/
Те са като деца, които седят на пазара и си подвикват едно на друго:
Свирехме ви весели песни, а вие не играхте!
Пяхме погребални песни, а вие не плакахте!
/Съвременен превод 2004/
Те приличат на деца, които седят на пазара и си викат едно на друго, като казват: Свирихме ви и не играхте; пяхме ви жални песни и не плакахте.
/Верен 2002/
Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.
/Протестантски 1940/
Те приличат на деца, които седят на тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте.
/Православен/
Подобни са на деца, които седят на пазаря и викат едно на друго и казват си: Свирихме ви, и не играхте: жално ви пехме и не плакахте.
/Цариградски/
They are like unto children sitting in the marketplace, and calling one to another, and saying, We have piped unto you, and ye have not danced; we have mourned to you, and ye have not wept.
/KJV/