От сърцето на добрия човек излиза добро, а от сърцето на злия зло. Устата говори това, с което е пълно сърцето.

В четвъртата Си илюстрация Господ използва едно сравнение с дървото и неговите плодове. Всяко дърво ражда плодове, които могат да бъдат добри или лоши, в зависимост от неговата природа. Ние съдим за едно дърво по вида и качеството на плодовете, които то ражда. Същото се отнася и за ученичеството. Морално чистият и духовно здравият човек може да изнесе благословение на другите хора от „доброто съкровище на сърцето си“; докато човекът с нечисто сърце може да изнася само зло...

И така, от 39 до 45 ст. Господ казва на Своите ученици, че тяхното служение трябва да бъде служение на характера. Това, какъв е един човек, е много по-важно от онова, което той някога може да каже или да направи. Крайният резултат ще се определи не от онова, което сме казали или направили, а от това, което сме.