Има области обаче, в които ние сме длъжни да съдим. Ние трябва да можем да отсъдим дали един човек е истински християнин, или не - в противен случай никога няма да сме в състояние да разберем кога сме се впрегнали в неравен ярем ( 2Коринтяни 6:14). Също така трябва да можем да отсъдим кое е грях и кое не в семейството или в събранието. Казано просто, трябва да сме в състояние да различаваме между злото и доброто, но не трябва да поставяме под съмнение мотивите на другите хора или да ги осъждаме за техните характери.
„Прощавайте, и ще бъдете простени.“ Тези думи ни показват, че нашата способност да прощаваме зависи от желанието ни да правим това. В други текстове от Словото се казва, че когато приемем Христос чрез вяра, греховете ни се прощават безусловно и по благодат. Няма ли някакво противоречие между тези две твърдения? Всъщност тук става въпрос за два вида прощаване - юридическо и родителско. Юридическото опрощение се дава като дар от Съдията-Бог на всеки един, който вярва в Неговия Син - Господ Исус Христос. То означава, че наказанието на греховете на вярващия грешник е изтърпяно от Христос и че той не трябва да плаща за тях. За получаването на това опрощение няма друго условие.
Родителското опрощение се дава от Бог Отец на всеки вярващ тогава, когато съгреши, признае своя грях пред Него и се откаже от него. То води до възобновяване на общението на съгрешилия с останалите християни от Божието семейство и няма нищо общо с наказанието за нашите грехове. Но Бог Отец не може да ни прости тогава, когато ние не желаем да простим на другите. Тъй като Самият Той не прави това, не може да общува с ония, които го правят. Когато Исус казва: »и ще бъдете простени“, Той има предвид точно това родителско опрощение.