за Христос

Не съдете, за да не съдят и вас. Не осъждайте и няма да ви осъждат. Прощавайте, за да прощават и на вас.

Слушай Лука 6:37
Лука 6:37

Препратки:

Коментар от Уилиям Макдоналд за Лука 6:37

Две са нещата, които любовта не може да прави - тя не съди и не обвинява. Исус казва: „Не съдете и няма да бъдете съдени.“ Най-напред, ние не трябва да съдим за мотивите на хората. Ние не можем да четем техните сърца и не можем да знаем защо един човек е постъпил по начина, по който е постъпил. Освен това ние не трябва да съдим другите християни за това, какви настойници са и как служат на Бог ( 1Коринтяни 4:1-5). Бог е Съдията във всичките тези случаи. И като цяло ние не трябва да бъдем прекалено критични. Законът на любовта може много лесно да бъде нарушен от този дух, който кара човек вечно да критикува и да намира недостатъци.

Има области обаче, в които ние сме длъжни да съдим. Ние трябва да можем да отсъдим дали един човек е истински християнин, или не - в противен случай никога няма да сме в състояние да разберем кога сме се впрегнали в неравен ярем ( 2Коринтяни 6:14). Също така трябва да можем да отсъдим кое е грях и кое не в семейството или в събранието. Казано просто, трябва да сме в състояние да различаваме между злото и доброто, но не трябва да поставяме под съмнение мотивите на другите хора или да ги осъждаме за техните характери.

„Прощавайте, и ще бъдете простени.“ Тези думи ни показват, че нашата способност да прощаваме зависи от желанието ни да правим това. В други текстове от Словото се казва, че когато приемем Христос чрез вяра, греховете ни се прощават безусловно и по благодат. Няма ли някакво противоречие между тези две твърдения? Всъщност тук става въпрос за два вида прощаване - юридическо и родителско. Юридическото опрощение се дава като дар от Съдията-Бог на всеки един, който вярва в Неговия Син - Господ Исус Христос. То означава, че наказанието на греховете на вярващия грешник е изтърпяно от Христос и че той не трябва да плаща за тях. За получаването на това опрощение няма друго условие.

Родителското опрощение се дава от Бог Отец на всеки вярващ тогава, когато съгреши, признае своя грях пред Него и се откаже от него. То води до възобновяване на общението на съгрешилия с останалите християни от Божието семейство и няма нищо общо с наказанието за нашите грехове. Но Бог Отец не може да ни прости тогава, когато ние не желаем да простим на другите. Тъй като Самият Той не прави това, не може да общува с ония, които го правят. Когато Исус казва: »и ще бъдете простени“, Той има предвид точно това родителско опрощение.

Други преводи на Лука 6:37:

Отношението към ближния
(Мат. 7:1-5)

Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени;
/ББД 2005/
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
/Верен 2002/
Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени;
/Библейско общество 2000/
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
/Протестантски 1940/
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;
/Православен/
И не съдете, и нема да бъдете съдени; не осъждайте, и нема бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;
/Цариградски/
Judge not, and ye shall not be judged: condemn not, and ye shall not be condemned: forgive, and ye shall be forgiven:
/KJV/