„В най-дълбокия си смисъл любовта е привилегия на християнството. Да изпитваш към враговете си същите чувства, които другите хора изпитват към своите приятели; да бъдеш освежителен дъжд и галещи слънчеви лъчи както за неправедните, така и за праведните; да служиш на ония, които те отблъскват и отвращават, така както другите се грижат за тия, които ги привличат и очароват; да бъдеш винаги един и същ, без да се поддаваш на настроения, приумици или прищевки; да можеш дълго да страдаш; да не си злопаметен; да се радваш на истината; да можеш да търпиш, да вярваш, да се надяваш и да понасяш всичко и никога да не отпадаш - ето това е лк>-бовта и тази л/обов е постижение единствено на Светия Дух. Ние не сме в състояние да я постигнем сами.“
Нищо не може да победи такаВа любов. Светът може да победи един човек, който добре познава законите на джунглата и на отмъщението; но той изобщо не знае какво да прави с човека, който отвръща на злото с добро. Такова едно „извънземно“ поведение предизвиква у него пълно объркване.