Блажени вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени вие, които плачете сега, защото ще се засмеете.

„Блажени, които гладувате сега.“ Отново Господ не смята за блажени огромните множества от хора, които страдат от недохранване, а онези Свои ученици, които съзнателно избират един живот на себеотрицание, за да помогнат в облекчаването на огромните човешки нужди както в духовната, така и в материалната област. Това са хора, които предпочитат да живеят просто и икономично, вместо да рискуват да отблъснат другите хора от евангелието чрез своята разпуснатост и богатства. Цялото това себеотрицание ще бъде възнаградено в Божието царство.

„Блажени, които плачете сега.“ Исус не казва, че мъката сама по себе си е благословение: плачът на неспасените не им носи никаква утеха. Тук той говори за сълзите, които се проливат заради Неговото име, заради мъката по загубеното и загиващо човечество, заради скръбта по разединената и безсилна църква, заради всичко, което човек изстрадва в служенето си на Господ Исус. Онези, които сеят със сълзи, ще жънат с радост.